"Кармина Бурана" е музикално произведение, създадено от немския композитор Карл Орф. Неговата основа е ръкописният поетически сборник "Кодекс Буранус" (Codex Buranus), който съдържа средновековна поезия на латински и старонемски език. Сборникът е съставен от различни автори, включително френски, немски, английски и италиански поети, много от които са останали анонимни.
През 1934 година Орф открива "Кодекс Буранус" и се впечатлява от неговото съдържание. Това го вдъхновява да композира своята драматична кантата "Кармина Бурана". Произведението е написано за солисти, хор, оркестър и танцьори. Сюжетът е организиран в три основни части, седем обособени части и 25 отделни номера на латински и старонемски език.
"Колелото на Съдбата" е една от известните миниатюри в "Кодекс Буранус" и символизира преходността в живота, като превръща щастието в нещастие и възхода в падение. Цялото произведение на Орф пренася впечатлението за триумфа на човека над житейските превратности и духовното превъзходство.
След премиерата си през 1937 година, "Кармина Бурана" получава огромно признание и продължава да завладява музикалния свят със своята сила и вълнуващо изпълнение. Въпреки че Орф е имал предишен успех с други произведения, той счита "Кармина Бурана" за първото си значимо творение и му дава начало на събрания си музикален опус.
"Кармина Бурана" е разделена на три части, които представят различни сцени и настроения.
Прологът започва с мощен хор, който заклина пролетта да дойде. След това баритонът изпълнява нежна соло песен. Следва шумен хоровод, който преминава във весел танц с камбанен звън. Първата част завършва с апотеоз на любовта.
Втората част се развива в таверна, където се появяват пияници и бродяги. Поетът изповядва своята душа по саркастичен начин. Следват шеговити песни за печения лебед и абата, който не устои на земните изкушения. Хорът на пияниците прекъсва внезапно, сякаш цялата компания се проваля.
Третата част ни води в двореца на любовта, където следим нежните трепети на двама влюбени. Следователността на събитията води до финала, когато звучи песента "О, Фортуна". Тук се наблюдава убеждението, че всички сме подчинени на Фортуна, която винаги променя своето лице.
В различните постановки на "Кармина Бурана" сценичната форма се променя, но това произведение продължава да бъде изключително популярно в музикалния театър. Силата на образите в него е изключителна, а простотата на музикалните средства прави голямо впечатление.
Карл Орф не просто възстановява музиката от историческото минало, а създава нова музика, като съчетава елементи от настоящето и миналото в човешката култура. Той се стреми да възроди древногръцката трагедия на съвременната сцена и постига строг и мъжествен стил, лишен от сантименталност и декоративност. Неговото обръщение към елементите на култовото изкуство е обективно и художествено обосновано.