Kintsugi, понякога наричано и Kintsukuroi, е традиционно японско изкуство на ремонтиране на счупени керамични предмети със злато, сребро или платина. Названието се превежда като "златен ремонт" („kin“ означава злато, а „tsugi“ означава ремонт). Идеята зад Kintsugi е да се покаже, че съдовете, които са били счупени и ремонтирани, са дори по-красиви и ценни, отколкото преди това. Вместо да се опитва да скрие разрушението, Kintsugi го изтъква, правейки разбитите части красива част от историята на предмета.
Идеята за Kintsugi е възникнала през 15-ия век в Япония, когато японският шогун Ashikaga Yoshimasa изпратил своя счупен чайник обратно в Китай за поправка. Когато чайникът се върнал, възстановен с груби метални скоби, той бил разочарован от грубия вид на ремонта. Това го накарало да поръча на японските занаятчии да открият по-красив начин за поправка на счупената керамика.
Kintsugi използва лака, смесена със злато, сребро или платина, за да съедини счупените парчета. Резултатът е един уникален предмет, който е възстановен с уважение към историята му, вместо да бъде отхвърлен или създаден наново.
Kintsugi е важен елемент от японската философия на wabi-sabi, която стойностува непълността, несъвършенството и преходността. Kintsugi показава, че разрушението и възстановяването са част от историята на предмета, а не нещо, което трябва да бъде скрито. Това създава нова красота и въздава нова стойност на нещо, което много хора биха отхвърлили като разрушено или безполезно.
Като форма на изкуство, Kintsugi може да бъде изключително терапевтичен процес. Той изисква търпение и внимание към детайла, а резултатът е възстановяване на предмет, който носи следите от собствената си история, която сега е изобразена като неподправима красота. Тази философия може да се приложи и към живота: вместо да се опитваме да скрием или забравим трудните моменти, те могат да бъдат приети като част от нашата история, която ни прави по-силни и по-красиви.